За свободата, правото на мнение и толерантността

“тъпа путка си Мирянка, а мнението ти и то като теб”

“Щях да се нервирам по-малко ако бяхте казали, че просто не харесвате гейове или че ни смятате за извратени, противоестествени… НО да се правите, че мнението Ви почива на някаква научна основа, когато то почива на крайно консвервативни религиозни и нацистки теории и практики – това вече не мога да приема!”

“пишман-психолози и “специалисти” си позволяват да влизат с кубинките в живота на хората, за да оправдаят собствените си ограничения и предразсъдъци. Простимо е средностатистическият гражданин да е задръстен игнорамус по дадени горещи теми, но да се изцепиш уж “професионално” в пространството – това е доста по-вредно от гей-парада.”

“Не си квалифициран да определяш докъде се простират свободите..освен ако не се признаеш открито за неонацист.”

“Ако не можеш да поддържаш блог, не го прави. Звънни на мама и й поискай макраме. Почни да плетеш чорапки. Хвани се с нещо, дето си квалифицилана да правиш. Явно не е писане, не е дискусия, щото си дълбоко, дълбоко предубедена.”

“Избери си кауза, в която си компетентна. Най-сериозно, блог упражненията ти и ПР напъните в публичен профил са тъжен, но не неочакван провал.”

Ами, това е реколтата коментари, която събрах с опита си да изкажа мнение по тема, която очевидно е неедностранчива. Това са коментарите конкретно и открито към мен, представям си какво се е обсъждало извън знанието ми, макар малко да ме възнува. Въпросът за причините за нехетеросексуалното привличане и правата на ЛГТБ общността очевидно разделят професионалисти и непрофесионалисти не само в два полюса, но в мнения и нюанси повече от цветовете на тематичната дъга. Та, не е ли мое право да избирам къде да застана в целата схема?

Не се чувствам жертва. Безкрайно безпардонно е обаче хора, които твърдят, че всеки има право на свобода, право на менние и всички трябва да сме толерантни към всички, да ме наричат с обиди, да ми слагат етикети и да вменяват погрешно причини за мнението ми.

След призивите на сексуалната револючия в САЩ пез 60-те и 70-те години – „Ти си това, което чувстваш” и „ако не се отдадеш чувства си, значи предаваш себе си и ще се разболееш” – разбирам, че на много хора им е трудно да имат и да се придържат към критерии за правилно и грешно. Аз обаче вярвам, че нещата не се делят на нормални и ненормални, на приятни или неприятни, а на правилни и грешни. Старая се също да се информирам добре преди да заема позиция по дадена тема и по никякъв начин не отхвърлям правото на другите да не са съгласни с мен.

За да сме наясно:

– убедена съм в правото на ЛГТБ общостта да се организира, демонстрира, парадира. Не смятам София Прайд обаче за нещо добро (правилно).

– уважавам и обичам много хора, които се определят като гей. Не харесвам обаче визията на Азис и Кончита.

– не мога да докажа, че човек не се ражда гей, но вярвам, че това е така. По същия начин не вярвам, че хората сме били маймуни. И по двете теми има много научини тези, изследвания, мнения, обективни и субективни материали и пр.

– вярвам в правото на всеки да има семейство, но съм убедена, че детето трябва да абсолютния фокус на всички дебати по темата. Не мисля, че възрастните имат права спрямо детето. То е личност със свои собствени права.

– не мисля, че детето ми ще бъде гей, но ако се окаже, че греша в схващанията си за причините за нехетеросексуалното привличане, бъдете сигурни, че ще го обичам и подкрепям не по-малко. Не съм сигурна колко ще одобрявам гаджетата му, но това важи и в случай, че те са момичета (особено ако готвят по-добре от мен!).

Благодаря на всички, които се включиха с коментари. Това е доказателство, че темата има нужда от дискусия. В този смисъл, дори помагам на София Прайд с повдигане на темата в моите лични онлайн канали. Това, че съм наранена от някои коментари, надали вълнува някого, освен семейството ми, но си казвам, нали… за да сме наясно.