Написах това писмо до родителите на децата в групата на Филип (3г. и 10 мес.) във връзка с подготовката за коледното тържество в детската градина. Споделям го публично, тъй като смятам, че практиките, които има в нашата градина, вероятно съществуват и на други места. Това са неща, за които ние родителите се разбираме, не са “институционални” за градината въпроси и не са ни спуснати от ръководството на градината. Писмото ми адресира това какво ние като родители избираме да направим за децата си.
Скъпи родители,
Пиша това писмо със свито сърце, поради няколко причини. От една страна, не искам да обидя някого или да прозвуча сякаш омаловажавам усилията на по-активните родители. От друга страна съм изпълнена с притеснение за начина, по който се очертава да почетем един от най-светлите празници за цялото човечество – Рождество Христово. Загрижена съм и за това, че когато в една група има 20-30 човека, които трябват да вземат решения за най-ценното – своите деца – много вероятно е да имаме несъгласие и да възникнат конфликти.
Аз не искам това.
Повече от всичко искам в следващите 4 години с вас да изградим приятелства и да си сътрудничим по въпросите, които касаят общия живот на нашите дечица в детската градина.
Позволете ми да дам малко предистория преди да споделя мислите си относно Коледните активности в градината.
През септември се събрахме заедно на родителска среща и на всички нови родители беше казано каква е практиката: събираме по 70 лева за учебни материали и по 30 лева за 3 предстоящи през годината празници: Коледа, 8-ми март и 1-ви юни (по 10 лева за празник). Нищо от това не беше обсъждано и никой от нас, по-новите родители, не се възпротиви. Аз лично предпочитам откритите обсъждания, но съм и готова да се доверя на хора с опит, затова се доверих и участвах в установената практика.
Вчера говорих с една от по-активните майки, която изключително много уважавам по не една причина. От нея разбрах, че 10те лева, които сме събирали са само за „лакомства“, а отделно от това всеки родител трябва да предостави подарък за своето дете по списък съставен от госпожите. Те са питали нашите деца какво искат и са ни го написали, да знаем и да купим. Чух дори, че някои родители ще носят подаръци на цени от порядъка на 60 – 100 лева, че и повече.
Скъпи родители, аз съм притеснена!
Притесняват ме няколко неща:
1. 10 лева за лакомства – това са 6-7 килограма захар. Моите деца не изяждат толкова за 3 месеца! Както и да е. Това ще го преживеем – празник е. Нищо няма да им стане на децата от веднъж.
2. Госпожите питат децата какво искат за подарък. Това за мен е много неприемливо. Разговорът за коледния подарък е разговор за онова, за което детето мечтае. На тази възраст това са техните мечти! Това е разговор, в който аз имам възможност да си поговоря с детето за онова, което то обича и да му помогна, ако има нужда от насока. Не бих искала някой да отнема тази привилегия от мен! 
3. Всяко дете ще получи различен подарък на тържеството в градината. Това ни поставя в ситуация да се състезаваме! Защо? Всеки иска детето му да се чувства специално и затова ще се постараем да получи най-доброто. На тази възраст децата се идентифицират с групата, към която принадлежат. Ако някое дете получи по-малък (в неговите очи) подарък, то ще се почувства нещастно и по-недостойно в своята група. Аз не искам това за никое дете!
4. Гигантски подаръци в градината. Съвсем честно, аз смятам, че мястото за най-хубавите подаръци е вкъщи. Ако и в градината има големи и пищни подаръци, това обезценява всички други подаръци. Това прави децата алчни и цинични. Аз не искам това за моето дете. Ако пък сме готови да дадем на децата си най-хубавите подаръци в градината, а вкъщи подарим нещо малко, на какво ги учи това? Че градината е мястото, където се грижат за нас най-добре? Не възпитава ли това възрастни, които чакат на държавата и институциите да се погрижат за тях? Опасявам се, че това е социалистическо наследство, което аз не желая да предавам на поколението след мен.
Скъпи родители, не искам да развалям направената вече организация. Но ако тук има някой, който споделя моето мнение, моля ви, споделете. Нека заедно да намерим начин да направим нещата така, че всички да сме щастливи! Ако и да решим, че продължаваме по вече приетия план, тъй като няма време, аз ще измисля как да се справя с притесненията си, но нека не подминаваме въпроса само защото сме твърде заети да обсъждаме или пък твърде пасивни, за да не споделим мнението си.
Съжалявам ако обиждам някого. Това е последното, което бих искала. Всеки родител е различен и има своето виждане за отглеждането на детето си. В група от 30 човека има 30 различни мнения, сигурна съм, но нека се опитаме да се разберем в дух на приемане, изслушване и сътрудничество.
Благодаря ви!
от мирянка 