***Порция делнични размисли от Марина***
Напоследък си мисля….
Започвайки така, не казвам нищо ново за себе си. За хората, които ме познават добре, мисловните двубои, случващи се в главата ми, не са нова информация.
Обаче нека допълнително да отегча аудиторията като споделя, че напоследък си мисля за самото мислене. И ако трябва да бъда по-конкретна, за онова продължително разсъждение, което на моменти ни подлудява. Това е един мисловен капан, в който редовно попадаме. Капан, който ни отдалечава от реалността и е чест източник на неприятни емоции.
Някъде бях чела, че дългите разсъждения са изкуството да създаваш проблеми там, където ги няма. И съм мнооого склонна да се съглася. Разбира се не подстрекавам импулсивното поведение. Някои неща трябва да се премислят. Къде обаче е границата между строенето на въздушни кули и осмисленото поведение? Границата е реалността. Тя слага нещата по местата им.
Колко пъти ви се е случвало да развивате цели сценарии с много сюжетни линии без капка проверка на фактите в реалността? Ще го обясня с много прост пример:
В петък вечер срещате на изхода на работата си колегата Петър. Той обикновено е много приветлив, но днес ви казва „чао“ вяло и бърза да си тръгне. Вие го гледате смутена докато се отдалечава, но само успявате да измрънкате едно „Ми, чао!“. А в главата ви остава да кънти: „Чао? Чао! ЧАО!!! ЧАО?!!!“
Това негово поведение ви се струва крайно необичайно и в съзнанието ви започва буря от мисли, всяка със своя емоционален привкус. До понеделник вече сте преживели:
А) Шест пъти уволнението си, защото си мислите, че колегата Петър е подочул нещо и сте изтълкували поведението му като смесица между неудобство и съжаление за тежката ви участ.
Б) Три пъти сте изпаднали в дълбок срам, защото сте решили, че Петъре изтълкувал неправилно доброто ви отношение към него и сега си мисли, че сте влюбена в него и го преследвате.
В) И цяла неделя проигравате сценария за това как се извинява на колегата си след като той окончателно е пожелал да ви зачеркне от живота и. Каете се за неподозирано какво и се чувствате виновни за същото.
И всичкото това за едно по-неентусиазирано „Чао“.
В понеделник сте емоционално изтощени, но с кашон под ръка (в случай, че ви уволнят и трябва да си вземете нещата от бюрото) и подготвени с цял куп извинителни обяснения за неподозираната ви вина към Петър.
А той просто е имал зъбобол.
В понеделник отново ви поздравява с обичайната си широка усмивка.
Колко ли проблеми щяхте да си спестите, ако просто го бяхте попитали какво се случва?
Ето тук се намества реалността. Тя не е нашата интерпретация за мислите и действията на другите. Тя е субективната причина, която стои зад обективното им поведение, а до нея можем да достигнем само чрез задаването на директни и ясни въпроси. Намеците не се броят 🙂
Другият проблем, който произтича от безкрайното мислене, е опасността да останем само там – в мислите си. Тоест мислим, мислим и много хубаво сме го измислили, ама на практика нищо. А това си е проблем, както и да го погледнете.
Когато сме измисли цял план, основан само на допускания, още при първия досег с реалността си даваме сметка, че има фактори, които не можем да предвидим и да контролираме. Ето защо няма нужда да се хабим, а просто можем да действаме стъпка по стъпка. Реалността дава истинските отговори на въпросите ни, а не безкрайните разсъждения. Както се казва, решението на проблема не може да дойде от същия ум, който го е създал.
Най-абсурдното е, когато включим в нашите мисловни сценарии друг човек и проектираме всичките си вярвания върху него.
Така, след като днес сме се запознали с Иван, три дни по-късно в представата ни сме щастливо женени, с 3 деца, куче и една златна рибка. Или пък се виждаме след 20 г., изоставени, с 5 котки, 1 капан за мишки, тотално отчаяни и самотни.
Драма!
И всичкото това преди да сме отговорили на първото му съобщение: „Здрасти, как сиии?“.
И си казваш: „Амииии, няма да му отговарям. И без т‘ва не искам връзка сега/ не ми се страда пак.“
А той просто е искал да ви попита дали имате една книга на Хорхе Букай. И всъщност май изобщо не харесва жени.
И така. От мислите има смисъл, когато са съпроводени с решения и действия. Няма нужда от пребиваване в паралелни реалности. Колкото и да е клиширано, животът е тук и сега. Животът е смелост, действие, реализиране. В крайна сметка, ако трябва да вземете решение и ви трябва информация, просто я съберете от първоизточника…и действайте.
Ако се чудите дали ще се получи с ей онази жена/мъж, дето не ви излиза от мислите от известно време, ами просто питайте. Не гадайте какво е искал да каже авторът с последното си съобщение. Ще спестите много време и емоции. 🙂
от мирянка 