Моите 4 водача през сезоните на живота

Tags

, ,

Разбира се, че е време за равносметка. Звучи клише и малко по-тежко, отколкото излиза накрая, ама си е така.

Тръгнах да пиша коментар към поста на Денислав за неизписаните тефтери и липсата на постоянство, но нещата някак се развиха до самостоятелен пост и реших да се поразпростря (:

Напоследък се чувствам някак неуспешна, някак разпиляна, някак разфокусирана и ненаясно с ролята си в деня – по-скоро в професионално отношение, отколкото в личен план, но за мен те са пряко свързани. Аз, която съм професионалист, съм толкова аз, колкото аз, която съм жена, съпруга, майка, дъщеря, сестра. Мисля често за тази неудовлетвореност и все повече намирам утеха в разбирането за сезонност на живейския си път.

сезони

Да, има такива сезони! В живота ми започвам да откроявам моменти на търпеливо и дългосрочно посвещение на даден проект/идея/позиция – давам всичко от себе си в една посока и наблюдавам положителни резултати, но и търпя разочарования. Често поглеждам настрани и си мисля “има толкова яки идеи, с които бих се захванала, защо си пилея енергията само в това”.

Има обаче и други сезони. Такива, в които имам възможност да кажа “ДА” на много идеи и проекти. Започвам с въодушевление нещо, което изглежда като следващото голямо нещо в живота ми. Постепенно въодушевлението се изпарява, или пък се появява нещо по-голямо, по-важно, по-привлекателно. Рационално размислям и слагам край на проекта или просто го оставям да си отиде сам. Тогава, с малко разочарование най-вече от себе си, си мисля “Ех, не е добре така. Липсва ми постоянство.”

Ето и моя опит да откроя онова, което е важно, за да не се изгубя, преминавайки през различните сезони на живота. Не гоня бройка (:

1. Не изпускам голямата картина от очи. Където и да съм по пътя, не разчитам на насоките на GPS-а. Държа в ума си крайната цел.

2. Не спирам да уча. Всеки проект/идея/позиция, които черпят от енергията и уменията ми, всъщност ми дават обратно енергия (невинаги) и умения (винаги!).

3. Радвам се на победите. Малки, големи, понякога миниатюрни – всяка трудност, с която се преборвам е повод да се порадвам. Вчера, например, започнах да тренирам – радвам се, че не го отложих пак, макар да беше натоварен ден.

тренирам

4. Хората са най-важни. Всички проекти, през които съм минала, независимо от своята продължителност са ме срещнали с много хора. Те – хората – са най-ценното. Един приятел наскоро ми прошепна: На смъртния си одър ще се обградиш с най-близките си хора, а не с най-успешните си проекти.

Държа тези правила или насоки в ума си и не си позволявам да увеся нос (:

Как беше… Продължаваме напред! ((:

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 38 other followers