Гаврил Димитров за банките, политиката и изгубената вяра

Tags

, , ,

От финанси разбирам толкова, че да се справям със семейния бюджет. Смея да кажа добре се справям. И макар макроикономическата обстановка да ми е безкрайно далечна тема, определено смятам, че паниката около банките в послените седмици беше изкуствена. До голяма степен дори мисля и че беше възможна поради това, че сме зле образовани граждани. Избираме да ни управляват нечестни хора, губим доверието им, после пак си избираме същите (понеже ги дават по телевизора и вестниците) и всикваме да бъдем лъгани.

Харесах коментара на Гари относно банките, политиката и вярата и го публикувам тук:

Гаврил Димитров

Гаврил Димитров

“Преди седмица много хора се наредиха на опашка пред банките за да изтеглят спестяванията си, решение предизвикано преди всичко от липсата на доверие. Банковата система във България и партньорите ни от Европейския съюз чрез финансова подкрепа в размер на 3,3 милиарда лева обаче показа, че работи и има механизми за въздействие.

Не така стоят нещата обаче с провалилото се правителство на БСП, ДПС и Атака. В последните няколко дни на юни преди да влезе новия закон за ЗОП, буквално се пуснаха обществени поръчки във всички сфери на стойност над 700 милиона лева.
На 30 юни са подадени общо 147поръчки за строителство, над 260 за услуги и 186 за доставки. В последните два работни дни на юни – 27 и 30 юни, само Агенция “Пътна инфраструктура”е пуснала търгове за 760 милиона лева.” – Това показват данните на агенцията за обществени поръчки.

И тук нямаше да има нищо необичайно, тъй като предстои период на избори и реорганизация в държавата, което ще отнеме време. Това което категорично обаче е неприемливо са политически свързаните поръчки и лицемерието на страдащото от тотална липса на доверие правителство, да обезкървява по този начин финансовата система на държавата.

Сега е време, народа да поиска не само властта от сегашния политически елит, но и да им потърсим сметка за “псевдодемокрацията” и фаталното “псевдоикономическо” управление на икономическите ни ресурси, управление в името на лично облагодетелстване на партийно зависими задкулисни стопански субекти.

Единствения начин това да се случи е прозрачност и гарантиран обществен достъп до развитието и взетите решения по всички търгове и нулева толерантност при открити корупционни схеми.

Крайно време е вярата ни във българските институции да бъде възстановена и всеки един, осмелил се да поставя себе си извън обсега на закона, да получи урок по правоприлагане.

Аз вярвам в независимостта на съдебната ни система и заставам зад нея, но очаквам и тя да застане зад мен.

Въпроса е дали ще успеем заедно да върнем изгубената вяра?

Гаврил Г. Димитров”

И ако търсите на кого да повярвате – пробвайте ДЕОС.

За свободата, правото на мнение и толерантността

Tags

, , , , , ,

“тъпа путка си Мирянка, а мнението ти и то като теб”

“Щях да се нервирам по-малко ако бяхте казали, че просто не харесвате гейове или че ни смятате за извратени, противоестествени… НО да се правите, че мнението Ви почива на някаква научна основа, когато то почива на крайно консвервативни религиозни и нацистки теории и практики – това вече не мога да приема!”

“пишман-психолози и “специалисти” си позволяват да влизат с кубинките в живота на хората, за да оправдаят собствените си ограничения и предразсъдъци. Простимо е средностатистическият гражданин да е задръстен игнорамус по дадени горещи теми, но да се изцепиш уж “професионално” в пространството – това е доста по-вредно от гей-парада.”

“Не си квалифициран да определяш докъде се простират свободите..освен ако не се признаеш открито за неонацист.”

“Ако не можеш да поддържаш блог, не го прави. Звънни на мама и й поискай макраме. Почни да плетеш чорапки. Хвани се с нещо, дето си квалифицилана да правиш. Явно не е писане, не е дискусия, щото си дълбоко, дълбоко предубедена.”

“Избери си кауза, в която си компетентна. Най-сериозно, блог упражненията ти и ПР напъните в публичен профил са тъжен, но не неочакван провал.”

Ами, това е реколтата коментари, която събрах с опита си да изкажа мнение по тема, която очевидно е нееднистранчива. Това са коментарите конкретно и открито към мен, представям си какво се е обсъждало извън знанието ми, макар малко да ме възнува. Въпросът за причините за нехетеросексуалното привличане и правата на ЛГТБ общността очевидно разделят професионалисти и непрофесионалисти не само в два полюса, но в мнения и нюански повече от цветовете на тематичната дъга. Та, не е ли мое право да избирам къде да застана в целата схема?

Не се чувствам жертва. Безкрайно безпардонно е обаче хора, които твърдят, че всеки има право на свобода, право на менние и всички трябва да сме толерантни към всички, да ме наричат с обиди, да ми слагат етикети и да вменяват погрешно причини за мнението ми.

229292_1039690589217_3369_n

След призивите на сексуалната револючия в САЩ пез 60-те и 70-те години – „Ти си това, което чувстваш” и „ако не се отдадеш чувства си, значи предаваш себе си и ще се разболееш” – разбирам, че на много хора им е трудно да имат и да се придържат към критерии за правилно и грешно. Аз обаче вярвам, че нещата не се делят на нормални и ненормални, на приятни или неприятни, а на правилни и грешни. Старая се също да се информирам добре преди да заема позиция по дадена тема и по никякъв начин не отхвърлям правото на другите да не са съгласни с мен.

За да сме наясно:

- убедена съм в правото на ЛГТБ общостта да се организира, демонстрира, парадира. Не смятам София Прайд обаче за нещо добро (правилно).

- уважавам и обичам много хора, които се определят като гей. Не харесвам обаче визията на Азис и Кончита.

- не мога да докажа, че човек не се ражда гей, но вярвам, че това е така. По същия начин не вярвам, че хората сме били маймуни. И по двете теми има много научини тези, изследвания, мнения, обективни и субективни материали и пр.

- вярвам в правото на всеки да има семейство, но съм убедена, че детето трябва да абсолютния фокус на всички дебати по темата. Не мисля, че възрастните имат права спрямо детето. То е личност със свои собствени права.

- не мисля, че детето ми ще бъде гей, но ако се окаже, че греша в схващанията си за причините за нехетеросексуалното привличане, бъдете сигурни, че ще го обичам и подкрепям не по-малко. Не съм сигурна колко ще одобрявам гаджетата му, но това важи и в случай, че те са момичета (особено ако готвят по-добре от мен!).

Благодаря на всички, които се включиха с коментари. Това е доказателство, че темата има нужда от дискусия. В този смисъл, дори помагам на София Прайд с повдигане на темата в моите лични онлайн канали. Това, че съм наранена от някои коментари, надали вълнува някого, освен семейството ми, но си казвам, нали… за да сме наясно.

В навечерието: защо смятам, че гей парадът е проява на безотговорност

Tags

, , , , , , , ,

Наближава гей-парада и реших да се възползвам и от моето право на мнение. Имам такова и то е информирано и базирано на търсене, не е просто настроение или някакъв балкански синдром.

Хората, които познавам и определят себе си за гей, в голямата си част са изключителни интелигентни, мили и способни. Всъщност това няма значение. Изтъквам го, само за да сме наясно, че нямам зъб на “някой долен педеруга” (тоя израз го взимам от гей мъж, койото го употребява, да не ми се нахвърлите сега!).

Доскоро гледах на ЛГТБ като на част от обществото без да се замислям за причините да са с различна полова ориентация, както и какви са последствията от това за тях самите. Откакто съм майка (а и малко преди това) обаче започнах да забелязвам, че голяма част от тях всъщност са дълбоко чувствителни и страдат от емоционални дефицити, които са очевидни в поведението им. Работила съм с много младежи от домове за деца, които са преживели много насилие в живота си, и сходствата в поведението са доста. Търсенето ми се поднови и около дебатите по въпроса в ДЕОС.

Наскоро изгледах и това видео, което ни запознава с няколко мъже, които са били хомо-, а вече са хетеросексуални. Те разказват за причините да бъдат гей (преди) и как промяната е донесла надежда и радост в живота им. В допълнение, няколко професионалисти обясняват по-научно обстоятелствата.

Untitled

Неизбежно си задавам въпроса: ще бъде ли моето дете гей? Каква е вероятността? Мога ли да направя нещо, за да го предпазя от травмите, които са белязали момчетата от видеото?

Не намирам информация, която да потвърждава, че има генетични причини за еднополово привличане. В смисъл не е доказано, че човек се ражда гей. Питах и приятел – Марта Козарева – психолог-консултант:

според психоанализата и психологията е много важна ролята на бащата в отглеждането на момчето. Важен е примерът, който му дава и начина, по който му показва какво е да си мъж-като поемане на отговорност, кавалерство, закрила над жената и тн…Относно генетичното, вече се доказа, че няма такова нещо.. различната ориентация се дължи на средата и на отношенията с родителите както казах най-вече с бащата-не че майката не е важна, но е важно момчето да вземе примера от бащата и грубо казано да вземе мъжките черти от него, a не от майката!”

Щом човек не се ражда гей, значи половата му ориентация се сформира под влиянието на семейството и обществото. За моето дете аз и съпругът ми носим отговорност, но всички ние носим отговорност и като общество. Азис неведнъж е признавал, че от Васко е стнал Азис, заради скандала, за да привлече внимание. Кончита Вурст също е опаковка, която крещи за внимание, вместо да разчита на качествата си (независимо дали ги има).

Мисля си за всички онези, които с две ръце подкрепят гей-парада и визията на Азис и Кончита, а наричат мен хомофоб и неонацист. Мисля си… дали помислиха за децата, на които нашето общество казва “ако сте наранени от противоположния пол или имате нужда от допълнително забавление, пробвайте със същия”?

Мисля си и за онези хора, които са привлечени от същия пол не по свой избор, а поради преживяно насилие. На тях казваме “Така сте родени, нямате шанс за промяна, дори да искате. Приемете го и елате да се порадвате с нас на парада.” А празнотата и самотата от непосрещнатите нужди? Помислихме ли за това? Помислихме ли дали няма изход, терапия?

Наранените момчета от видеото по-горе са се убедили от опит, че на мъжа е нужна жена. Нужно ли е и моето дете да достигне до този извод по трудния път?

Мисля си и за правото на еднополови двойки да отглеждат деца. Мисля и чета. Ще пиша като се образовам.

Състезание или война

Tags

, , , ,

Последният сезон на НБЛ повече приличаше на война, отколкото на състезание. Каква е разликата ли? В състезанието има ясна тактика и стратегия, справедливи правила и арбитри (съдии, федерации), във войната има мръсни игри и всички средства са позволени и очаквани. След състезание има победител и победен, след война никой не печели. Няма удовлетворение и наслада от процеса. След война има разруха, жертви, ранени, опечалени.

Гледайки крайното класиране на НБЛ, в долния му край по-сериозните битки не бяха баскетболни, а финансови (с изключение на Рилски Спортист, за който после). Отборите са на ръба на оцеляването и само ръководствата знаят кви усилия им коства съществуването. За удовлетворение трудно можем да говорим. В наши дни за сплотен и нахъсан, но беден отбор, изправен срещу Големите пари, победата на Давид над Голиат изглежда невъзможна. Такава обреченост убива надеждата. Все повече се убеждавам, че в лигата има достатъчно отбори, само и единствено понеже все се намира по някой треньор (или друг мечтател) да убеди 2ма или 3ма спонсора, че “тази година шанс има”.

Относно Рилски – там войната очевидно е на амбициите за бърза слава срещу устойчивото развитие на силна школа. Не доумявам защо и как си позволиха да направят подобен неотбор тази година. Убедена съм, че парите на г-н Петър Георгиев биха били инвестирани много по-умно ако бяха насочени към школата, вместо към ненужно скъпа чуждестранна селекция. Имат повече от прекраснни специалисти за работа с подрастващи, чудесни уовия за развиване на школа, добри мениджъри и може би най-спортния град, който обича баскетбола и ражда деца за него.

Плахо вдигам очи към горната половина на класирането, където би трябвало да видя повече победители, повече удовлетворение и повече баскетбол.

За съжаление виждам борба за задкулисно надмощие между господата Варчев, Везенков и Папазов (по азбучен ред) и жалкия опит на Луканов да се меси в битката. Жалък, защото надали си е давал сметка какво го очаква.

С риск да пропусна нещо и без претенции на изчерпателност и безпристрастие, позволявам си да изброя какво гледах аз тази година вместо баскетбол:
– 6-8 чужденци на терена в български клубни двубои – веднъж даже имаше и 9 в един момент, което много затрудни длъжностните лица, макар правилникът да има изрично решение за ситуацията (Левски-Рилски за купата);
– млади български таланти търкат пейките или влизат в игра със страх да не им се отвори възможност за стрелба от далечно разстояние, защото ако вземат правилното решение, но топката откаже да влезе в ринга, се връщат на пейката (съфамилникът ми от Левски не може да отрече последното, а и не само той);
– недостойни игри с билети и пропуски между Левски и Балкан – едните, защото нямат шанс да почувстват благата подкрепа на домакинска публика ако разчитат феновете им (които на практика липсват) сами да напълнят залата, а другите… ами, за да не останат длъжни на Тити;
– безпомощни съдии и разярени баскетболни хора в Ботевград подариха на Варна бронза, който никак не вярвам да им е сладък. Още не е ясно и какви ще са последиците за Балкан, но ако се следва буквата на закона, баскетболът в България ще понесе  на практика неизчислими загуби;
– отделно споменавам и платената публика, макар отново инициаторите да са Вековният наследник на Апостола. Причината е меганелепицата във финалните мачове (които се играят в момента). Никъде в Европа на финален сблъсък няма толкова много зрители, които влизат за пръв път в баскетболна зала;
– ще пустее най-новото и лъскаво баскетболно съоръжение, защото “нà ти си куклите, дай си ми парцалките” е принципът, по който си общуват федерацията и БК Балкан;
– и още… хвърчащи предмети по терените; размяна на отворена писмена кореспонденция, която само повишаваше напрежението; унижаване и заплаху срещу журналистите, които посмяваха от време на време да кажат истината или да зададат въпросите, които кънтят в умовете на всичнки и още, и още…

10383577_10204099361190738_6878542845928082048_n

Снимка: lap.bg

Надежда обаче има. Ключът е в онова, което при война липсва, а в реалността на нашето състезание също. Липсва арбитър. Липсват независими мъже и жени, които имат топки (не баскетболни, да ме прощават пуританите) и лъвски сърца да взимат далновидни решения, които да насърчават, а не да ощетяват баскетбола. Мъже и жени, за които правилникът е средство за постигане на мир и смъкване на напрежение, вместо пръчка, която се ползва само за напляскване на опърничавите. Мъже и жени, които с опит и познание да теглят колата в правилната посока – да стимулират и подпомагат подрастващите, да поощряват клубовете, които работят в тази посока. Мъже и жени, които градят съоръжения и опосредстват плодотворни взаимоотношения, вместо да рушат мостове и да сеят горчилка.

Ще ме прощавате госпожи и господа от БФБ, вие не сте пример за такива мъже и жени. Коя съм аз да кажа и откъде самочувствие, че съм права ли? Ами, Библията е ясна по темата – “По плодовете им ще ги познаете… и… горчивият извор не дава сладка вода”. Онова което жънете днес, е това, което сяхте цял сезон, а и предходните.

Video

Направи своя избор на Евроизбори 2014

Tags

, , , , ,

 

На 25-ти май аз няма да отида на пикник. Ще отида да гласувам! За мен е важно къде ще израснат децата ми и съм решена да не оставям властта за управление на нашата държава в ръцете на някой друг. Тя е наша! Гражданите сме единствения суверен на Република България и наша отговорност е да упражним своята власт!

Ще гласувам за Гергана Николова #6 в листата на Реформаторския блок (#10).

Вижте защо във видеото.video

Направи своя избор на 25-ти май

Бракът не е приказен пъзел.

Tags

,

Днес в приятна компания разказвах колко сме различни със съпруга ми. Последва обичайния коментар в такава ситуация: “Е, затова се допълвате”. Разговорът продължи в тази посока, а мислите ми още бушуват в темата…

Когато някой каже, че двама души се допълват, никога  не си представям приказен цветен пъзел, който някак с магическа пръчка се нарежда и, когато и последното парченце е на мястото си, вълшебен прашец се пръква от небесата за допълнителен разкош. Още по-малко, когато става въпрос за мен и съпруга ми.

images

Представям си по-скоро две зъбни (и озъбени) колела, поръждясали, поочукани. Всяко от тях се върти самостоятелно със своята скорост. В един прекрасен миг те осъзнават, че трябва да зарабоят в синхрон и тук всяка магия е безсилна. Болезнено е, шумно е, шлайфат се ръбчета, прехвърчат искри. Понякога изглежда безнадеждно. Налага се двете колела да спрат да се въртят, за да могат да започнат отначало заедно. И то не еднократно. Ежедневно.

Когато се получи, когато синхронът е факт, машината работи и произвежда щастие.

Така е в брака.

Бог е създал мъжа и жената, за да бъдат едно, но не е казвал, че ще е лесно. Стягайте се (:

Няма връщане назад

Tags

, , , ,

В ДЕОС наричаме датата 9-ти март “point of no return”. Иначе казано точка, от която няма връщане назад. Преди това имаше още няколко дати, но с отлаганията се свърши. Наистина няма връщане назад.

ДЕОС в момента е сдружение на граждани, които се осмеляват да повдигат политически въпроси, без да са професионалисти в политиката. От 9-ти март започва процес, който ще направи ДЕОС политическа партия на граждани, които ще намерят отговорина тези политически въпроси!

Основателите на ДЕОС нямаме претенции и намерение да знаем всички тези отговори. Ние създаваме модел и структура, които ще позволят на правилните хора да намерят правилните решения.

Строим къща, в която може някога да не живеем.

Градим мрежа, която да помогне България да стане любима Родина на децата ни.

Имаме нужда от млади и стари, красиви и грозни. Имаме нужда от учители, лекари, земеделци, юристи, предприемачи, администратори, строители, архитекти и други екперти и практици. Имаме нужда хора с енергия и сърце за България. Имаме нужда от теб! (патосът ми е сдържан, държа да отбележа!)

9-ти март, неделя, 13:00 – Няма връщане назад!

Декларация на инициативния комитет.

Повече за ДЕОС на сайта ни (в процес на разработка и изцяло поддържан с доброволна работа)

Писах за своите мотиви да съм част от ДЕОС.

Намерете ни във фейсбук и Туитър.

1620421_10151883400640796_1766200977_n

Снимката е от представянето на ДЕОС пред уважавани блогъри!

#ДЕОС e факт. юридически, а вече и философски

Tags

, , ,

За да не ми се налага да давам отговор на един от най-сложните философски въпроси, реших да изчакам малко.

Въпросът е „Ако едно дърво падне в гората и никой човек не е там, за да го види, паднало ли е всъщност дървото?“

Разбира се, има го и във вариант „Ако един мъж изкаже мнение по даден въпрос и никоя жена не го чуе, греши ли той?“

Актуалната за мен вариация обаче е (освен горната): „Ако даден субект се роди и никой блогър не разбере за него, роден ли е субектът?“ Затова и изчаках да се състои днешното официално представяне на #ДЕОС пред група блогъри, за да споделя.

Image

ДЕОС е Движение за европейско обединение и солидарност – сдружение с политически цели с амбиция да прерасне в партия. Няколко са основните неща, които мотивират мен да бъда част от ДЕОС:

-          Не съм доволна от управляващите и не се припознавам изцяло в нито една от опозиционните партии

-          В България политика се прави само и единствено чрез партии

-          Не съм от хората, които седят и чакат някой да направи нещо. Действам

-          Крайно време е по-голяма маса хора в България да започнат да се интересуват от политика, защото само по този начин народът има шанс да бъде реално СУВЕРЕН на държавата

-          Вярвам, че умни, успешни/успяващи и морални хора МОГАТ реално да променят статуквото

-          Харесвам политиката и искам войната на лични интереси да спре и да направи място на първата или….. първата да си извоюва това място, всъщност

С всяка минута, списъкът ми расте, затова спирам преди да съм отегчила и последния четящ.

ДЕОС е факт и ден след ден към нас със Михаил, Дарин, Жюстин, Григор, Емил, Теодор и Пепи  се присъединяват още хора. Готини, свежи, искат промяна, носят добро, говорят истината. Това засилва вярата ми, че успехът не е невъзможен. Бавно и трудно, но упорито и с вяра можем да направим България място за щастливи хора.

Мишо, Дарин, Емо и Жюстин също писаха за днешния старт.

Благодарности и на ДениславВесо (Фружин), ГалинаСъбинаКомитатаРосица, Филип и Феята че ни отразиха :)

Държавата ограничава и ограбва, вместо да насърчава образованието

Tags

, , ,

Извинете, #КОЙ? Държаваta отнела медала по информатика на дете, защото не ходи на училище? А нейната система какво произвежда?

Божидар и майка му, снимка btv

Божидар и майка му, снимка btv

Не че съм такъв фен на домашното обучение, но конкретния случай с Божидар слага доста червени точки в неговата графа! Работа на държавата е да осигури равен достъп до образование на всички деца и да стандартизира все пак образованието. В случая момчето очевидно се справя прекрасно по не една или две дисциплини, а долната мащеха, наречена държава в лицето на МОН не му го признава.

Да опитаме да дадем оценка на начина, по който държавата се грижи за своите деца не е лесно, защото децата ни растат под влияние на различни фактори.  Най- близо до клинично изолиран случай на държавна грижа са децата в домовете за отглеждане и възпитание на деца лишени от родителска грижа (ДОВДЛРГ). Ами, нагледала съм се на такива в живота си – те се отглеждат, възпитават и образоват от въпросната мащеха. Резултатът – хора, израснали без любов, недоверчиви, абсолютно неспособни да полагат грижа за себе си, да създават взаимоотношения, да намират и задържат смислена работа, да създадат дом, семейство. Ако някой успее в някоя от тези сфери, то, уверявам ви, е ВЪПРЕКИ усилията на държавата.

16849_400014215018_4161778_n

деца на държавата

И к’во правим?

Вероятно много неща трябва да се променят, вероятно е сложно да се приведе системата в нов вид, който да отговаря на потребностите на съвременните деца. Не знам. Мътно ми е. Едно обаче е кристално ясно – държавата трябва да стимулира, насърчава, да осигурява възможности на всички деца да знаят и могат не по-малко от даден минимум, а не да притиска, ограничава и  ограбва онези, които очевидно се справят добре и без нейна помощ.

Благодаря на Бог, че Айнщайн не се е родил в 21-ви век в България, защото ако беше така, вероятно светът нямаше и да разбере за него. А кой знае, може би десетки съвременни Айнщайновци тънат нейде в борба със статуквото и се чувстват аутсайдери, дори престъпници.

Вълнуват ме темите, свързани отглеждането и образованието на децата и държавните провали в сферата.

Вместо (равно)сметка

Tags

, ,

Равносметката някак задължава поне някаква сметка се направи, пък била тя и не съвсем равна. С ръка на сърцето признавам, че не бих могла да сметна по никакъв начин 2013-та, понеже не мога да изброя всички прекрасни хора, с които ме събра тя и няма цифра, която да отбележи колко щастлива ме направи появата на Филип.

reading

И все пак много сметки имаше през 2013 – изваждане (от сянка),  (спонтанно) събиране, (нарочно) деление, проценти (подкрепа и контраподкрепа), броене (на имоти), мерене (на електорат), търсене на неизвестни (зам. председатели) и още и още.

протест

народ

И, за да не нося отговорност за неизчерпателен обзор и недостатъчни пожелание, събрах набързо от нета няколко умни неща, които казаха хора, които уважавам на прага на новата година:

Ivan Bedrov

ФБ твърди, че на 1 януари съм бил написАл: “Ми, да е здрава, здрава да е! Но по-важно е да е смела и смислена! Само трябва да тръгнем…” Получило ми се е  Сега само трябва да не спираме

 

Shenai Shaib

Честита Нова Година! Нека Бог да разшири духовните ни предели, да преумножи благодатта ни, така че минавайки през долината на мрачна сянка да я превърнем в място на извори. Нека тази година да занесем надежда до всеки един, който се нуждае от нея. Да занесем вяра там, където има неверие, да занесем Любов Божия там, където има недоверие. Нека тази година да бъдем верни слуги и добри настойници на това което Той ни е поверил.

Temelkova Yoanna

За първи път не искам да изпращам старата година  Толкова емоционална, шарена, смислена година… Успях да пропътувам над 15 000км; приеха ме магистратура в университета; успях да направя 8 набирания без почивка; видях торнадо; плакала съм само 2 пъти, първия от щастие; срещнах безценни и стойностни хора; създадох прекрасни спомени и си давам сметка, че по-добрата следваща година зависи единствено и само от мен…Тежко ми..

Yvo Bojkov

В началото на годината трябва да си дадем сметка, че юздите в годината на коня са наистина в наши ръце. Всички осъзнаваме, че е престъпление да бъдат отпуснати, за това трябва да сме колкото се може повече заедно и да се подкрепяме – само така ще успеем. Ние ВЕЧЕ променихме България, но трябва още много работа!

2013 е в последните си часове  една добра година изпращам аз,година в която живота ме срещна с много нови приятели,показа ми кои хора не си струва да пазя и ценя.Донесе ми страхотни моменти с любимият и семействата ни,с приятелите ти,показа ми много нови места в света,2013…благодаря ти и за хубавите,и за лошите моменти,ще запомня всичко :))) всъщност…смисъла е да си здрав и обичан…прекрасна вечер на всички ви :)))

Lyubena Ninova feeling благословена

Каква 2013-та само. Баба получи инсулт, но се възстанови напълно, защото е боец! Февруарски протести, доматена революция, Пламен Горанов. Служебно правителство, глътка въздух, (пред)изборен фарс. Турция и Гези парк. 14.06. Протести. Гняв, пробуждане, нови приятели, жълти павета и любов. Граждани срещу мафия. Обединение, разединение, отчаяние, надежда и пак обединение. Лъвове и плъхове. Бял автобус. Знамена срещу палки. Ранобудни и сомнамбули. Истина и контраистина. Спасено кученце. Бон Джоуви, Роби Уилямс, Брус Спрингстийн, Роджър Уотърс. Хора в беда. Ксенофобия. Първи видеоклип, първи самостоятелен концерт, първи 30. По-щастлива от всякога. Благодарна, смирена и непримирима.

 

Ивайло Захариев (Ivaylo Zahariev)

Сред множеството пожелания днес, струва ми се важно да си пожелаем да сме смели в това да слушаме сърцето си, вместо да оставим чуждото мнение да определя това какви сме. Да бъдем също смели и решителни в борбата си за свобода – както личностна, така и свободата ни като общество. Радвам се, че мога да пожелая това на толкова много хора. Благодаря ви, че сте тук!

Нека стъпим в Новата 2014-та година с очакване тя да бъде по-добра за всички.

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 32 other followers